Проф. Борисова: COVID-19 може да провокира поява на диабет |
Има към този момент научни проучвания, които потвърждават, че COVID-вирусът може да повреди непосредствено клетките, произвеждащи инсулин и да предизвика диабет, това сподели за OFFNews проф. проф. Анна-Мария Борисова, ръководител на Българското сдружение по ендокринология. Тя беше гост-лектор на онлайн семинара „ Диабет – Бъбрекът страда “ във връзка идния на 11 март Световен ден на бъбрека.
Проф. Борисова сподели още, че има проучвания, в които се оповестява за стресхипергликемия – когато при заболяване от ковид " отскача " кръвната захар. Други изследвания демонстрират, че има случаи на новооткрит диабет със старта на COVID-инфекцията.
Част от тези изследвания са осъществени в две лечебни заведения в Ухан, с наблюдението на 600 пациенти в друга възраст и от друг пол. На тези заболели, инфектирани с COVID-19, е била измерена кръвната захар на гладно, като от фокус групата са били изключени диабетиците. Оказало се, че при пациенти, на които кръвната захар е над 7, доста постоянно заболяването има гибелен резултат. Това по думите на проф. Борисова потвърждава, че високата кръвна захар е спомагателен рисков фактор за разболяване, а при към този момент заболелите крие заплаха от летален излаз.
Тя настоятелно предложи диабетиците да се имунизират, с цел да се предпазят от затруднения и неподходящ излаз от болестта. Проф. Борисова акцентира, че типът на имунизацията не е от голяма важност, и че всички са еднообразно ефикасни.
В рамките на семинара еднокриноложката показа информация, съгласно която Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) засяга 10% от популацията на света и 13% от българите. Въпреки това едвам 57% въобще са чували за болестта. Тя означи, че диабетът, хипертонията и затлъстяването са 3-те съществени аргументи за ХБЗ. Около 25% от пациентите с ХБЗ имат диабет, 70% са с хипертония и 35% са със затлъстяване. ХБЗ е причина за 11% от смъртните случаи при пациенти със захарен диабет.
Проф. Борисова концентрира вниманието върху хората със захарен диабет вид 2, които са изложени на нараснал риск да развият хронично бъбречно заболяване. Сред рисковите фактори за развиване на ХБЗ при пациентите с диабет са неприятния гликемичен надзор, високото кръвно налягане, тютюнопушене и други. И това са факторите, които подлежат на надзор, на трансформация. " Болните би трябвало да схванат, че играят значима роля в личното си лекуване. ", сподели проф. Борисова и добави: „ Ако е болен бъбрекът, той ще разболее и сърцето. И по този начин се стига и до сърдечните болести. “
Проф. Борисова изясни, че пациентите с диабет е значимо да се грижат за бъбреците си като поддържат кръвната си захар в норма, наблюдават кръвното си налягане, поддържат здравословно тегло и най-малко веднъж в годината изследват бъбречната си функционалност.
Тя изясни, че има нови групи лекарства за лекуване на диабет, които поддържат гликемичния надзор, само че имат удобни резултати и за сърцето и бъбреците.
Деветият модул от образованието за здравни публицисти “Часът на диабета “ се провежда от АстраЗенека с поддръжката на Посолството на Англия в България и персонално на посланика - Негово Превъзходителство доктор Роб Диксън.
Проф. Борисова сподели още, че има проучвания, в които се оповестява за стресхипергликемия – когато при заболяване от ковид " отскача " кръвната захар. Други изследвания демонстрират, че има случаи на новооткрит диабет със старта на COVID-инфекцията.
Част от тези изследвания са осъществени в две лечебни заведения в Ухан, с наблюдението на 600 пациенти в друга възраст и от друг пол. На тези заболели, инфектирани с COVID-19, е била измерена кръвната захар на гладно, като от фокус групата са били изключени диабетиците. Оказало се, че при пациенти, на които кръвната захар е над 7, доста постоянно заболяването има гибелен резултат. Това по думите на проф. Борисова потвърждава, че високата кръвна захар е спомагателен рисков фактор за разболяване, а при към този момент заболелите крие заплаха от летален излаз.
Тя настоятелно предложи диабетиците да се имунизират, с цел да се предпазят от затруднения и неподходящ излаз от болестта. Проф. Борисова акцентира, че типът на имунизацията не е от голяма важност, и че всички са еднообразно ефикасни.
В рамките на семинара еднокриноложката показа информация, съгласно която Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) засяга 10% от популацията на света и 13% от българите. Въпреки това едвам 57% въобще са чували за болестта. Тя означи, че диабетът, хипертонията и затлъстяването са 3-те съществени аргументи за ХБЗ. Около 25% от пациентите с ХБЗ имат диабет, 70% са с хипертония и 35% са със затлъстяване. ХБЗ е причина за 11% от смъртните случаи при пациенти със захарен диабет.
Проф. Борисова концентрира вниманието върху хората със захарен диабет вид 2, които са изложени на нараснал риск да развият хронично бъбречно заболяване. Сред рисковите фактори за развиване на ХБЗ при пациентите с диабет са неприятния гликемичен надзор, високото кръвно налягане, тютюнопушене и други. И това са факторите, които подлежат на надзор, на трансформация. " Болните би трябвало да схванат, че играят значима роля в личното си лекуване. ", сподели проф. Борисова и добави: „ Ако е болен бъбрекът, той ще разболее и сърцето. И по този начин се стига и до сърдечните болести. “
Проф. Борисова изясни, че пациентите с диабет е значимо да се грижат за бъбреците си като поддържат кръвната си захар в норма, наблюдават кръвното си налягане, поддържат здравословно тегло и най-малко веднъж в годината изследват бъбречната си функционалност.
Тя изясни, че има нови групи лекарства за лекуване на диабет, които поддържат гликемичния надзор, само че имат удобни резултати и за сърцето и бъбреците.
Деветият модул от образованието за здравни публицисти “Часът на диабета “ се провежда от АстраЗенека с поддръжката на Посолството на Англия в България и персонално на посланика - Негово Превъзходителство доктор Роб Диксън.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ